Всички ние понякога обичаме да мислим за миналото, но понякога това

Всички ние от време на време обичаме да мислим за предишното, само че от време на време това може да се задълбочи прекомерно и да докара до съществени проблеми в сегашното.

Нашето подсъзнание е устроено по този начин, че от време на време, даже след най-съзнателното преустановяване на връзката, започваме да въртим в главата си мисли за това по какъв начин можеше да бъде избегнато. Не по-малко се укоряваме за личните си действия и започваме да разсъждаваме по какъв начин трябваше да постъпим по-добре.

Психолозите изясняват, че от време на време е потребно да проучваме както държанието на колегата, по този начин и своето лично. Това оказва помощ да разберем с какъв човек бихме се чувствали удобно. Но в случай че мислите за предишните връзки стартират да се трансформират в нещо, което " убива " от вътре, то евентуално се сблъскваш с „ ехото на любовта “.

Психологът Мери Ленд споделя, че този развой е рисков и може съществено да подкопае психологичното здраве, даже на най-устойчивия сътрудник.

" Ехо на любовта " поражда, когато човек се връща към прекарвания, свързани с човек, с който в миналото е бил дружно. Склонността да размишляваш върху минали връзки не зависи от това дали сега имаш сътрудник или не “, изяснява специалистът.

Психологът отбелязва, че зациклянето върху предишното може да има много съществени последствия. Всеки път, когато фенът на „ пътуванията във времето “ се връща в предишното, той от ден на ден губи способността да живее в сегашния миг. Напомняме, че предишното не може да бъде върнато или променено, по тази причина няма смисъл да му отделяме толкоз доста време.

Според Мери Ленд, болшинството от хората, които се сблъскват с „ ехото на любовта “, са дами. Това се дължи на обстоятелството, че по природа сме доста по-емоционални от мъжете, а размислите за грешките нормално ни засягат повече. Често дамите са склонни да влагат повече старания в връзките и да бъдат по-внимателни даже към най-малките елементи.

„ Някои дами се винят за това, че са се поддали на операции от страна на някогашния сътрудник или да вземем за пример, че са го идеализирали прекомерно. Всичко това предизвика размишления по какъв начин да научиш да разпознаваш тези черти в новия сътрудник и да избягваш сходни неточности в бъдеще. - изяснява психологът.

Психотерапевтът Дженифър Чапъл Марш изяснява, че от време на време не е толкоз елементарно да поемеш надзор върху мислите си. Все отново, възприятията не могат да изчезнат незабавно, откакто двойката реши, че връзките им са завършили:

„ Любовната връзка оставя прочувствени следи. Спомени, неразривни усеща и разнообразни аспекти на държанието не престават да въздействат на това, по какъв начин ще бъде  животът ти отсега нататък и по какъв начин ще взаимодействаш с евентуални сътрудници. “

За да не се задълбочаваш в предишното, психолозите поучават да си припомняш, че връзките, които към този момент са завършили, са като остарял филм. Гледала си го, научила си нещо ново, поучила си се и... изключила си го.

„ Когато спомените от предишното стартират да се връщат, попитай себе си: потребна ли е тази мисъл или просто боязън, обвързван с предишното? Ако е второто, признай си, че чуваш „ ехото на любовта “ и го остави да си отиде “, обобщава психотерапевтът Чепъл Марш.

Не би трябвало да сравняваш сегашния си сътрудник с някогашния. Най-малкото, това е незаслужено към него, а в най-лошия случай — към вашите връзки и към самата теб. Рано или късно „ ехото “ ще затихне, и ти сигурно ще намериш своето благополучие в сегашното.